на един победител,
                    когото за известно време
                    смятах за Виктор ...

Попитах за име
отвърна ми с прякор.
Ех, странни са тез страхове ...
А таз виртуалност
е всъщност театър
и сцената все ни зове ...


Декори, кулиси ...
Фалшиви усмивки,
разцепващи вътрешен свят ...
О, мир виртуален
- реалност в почивка,
за нови емоции глад ...

/ послепис: Всички грешки са верни! /

Днес е потаен,
напълно незнаен,
а после копнее за слава.

Страст виртуална,
но все пак реална,
на прякор как ли се дава.

И този театър
май само за вятър
на нечие его остава.

Светец беше първо
а мъж се оказа
и даже си бе боязлив ...

А уж виртуалното
дава на АЗ-а
шансът да бъде щастлив ...

Шансът прегръщай
и бързо отвръщай
на виртуалната страст.
Тук идеалното
се слива с реалното
и е = на общото АЗ.

Хубави спомени ...
Нежност усмихната ...
Полъх на весел ветрец ...

Думи отронени ...
Страсти подтиснати ...
Ах, виртуален Светец ...