Ако съществуваха минали животи и ако човешката душа е съществувала по-рано, то не трябваше ли от най-ранната си възраст, човек да притежава много знания и опит (натрупани в следствие от предишните животи). Ние обаче наблюдаваме точно обратното: знанията, опитът, уменията се получават и натрупват с годините в един живот. Ако имаше прераждания, то не трябваше ли всички хора без изключение да си спомнят предишните си животи? И ако човек не си спомня преражданията си то не са ли те са напълно безсмислени?

 

оставам с впечатлението, че ти си задаваш всичките тези въпроси. Отговорите можеш да откриеш в доста книги, но иска четене :))
Човешкото тяло е инструмент за проявление на душата - нужно му е време да се развие в достатъчна степен, за да може да изпълнява тези функции. Обикновено в периода между 21-та и 28-та година ние достигаме степен на развитие, до която сме достигнали в последното си прераждане. Този период е нещо като "преговор" за новата учебна година.
Защо не помним? - ами предстви си че си актьор, който изпълнявайки дадена роля, носи като информация всичките си предишни - реплики, мимики, сценография. . .голямо объркване би настанало :))
Когато си заминем от това измерение, ние отнасяме опит под малко по-различна форма, отколкото си представят някои хора. Т.е. - няма да е азбуката или таблицата за умножение:)) знанията са са под друга форма - като например умение за аналитично мислене, обработване на информация, абстрактни представи . . .
В заключение на дългия си коментар - аз не вярвам, аз ЗНАМ че се превъплъщаваме:))

телата ни са нещо като инкубатор за душите ...
Интересна идея ... Нима ни е нужен този огромен период от около 20 години за да си "припомним" онова, което сме знаели преди? И нима актьорът трябва да забравя старите си реплики винаги, когато му се налага да научава нови?
Лично за мен пък ЗНАНИЕТО е ЕНЕРГИЯ и УМЕНИЕ за видоизменяне на онова, което заобикаля душата :)

съпоставени с вечността? Хубавите неща не стават бързо:)) Спомените, знанието, опитът, натрупани от нас - ние си ги носим - нищо не се губи. . .само преминава от една форма в друга:))

Според редица източни философи, нашето тяло е само преносител на съзнанието ....
Допада ми идеята за бавността на натрупването на знания. Това май предполага и осмислеността им ;) ...
Също така се радвам, че новостите никога не свършват ...

какво свършване:) Те и учените признват, че вселената продължава да се разширява - къде е то още, докато настъпи обратния процес:)

Защото ако го нямаше, нямаше да знаем какво знаем :)))