Това ми хрумна, докато днес сутринта решавахме задачки с една седмокласничка. Обещах и да и давам по една допълнителна задачка, за всяка нейна грешка ... и се оказа, че не само може, а дори и стана и приятно да решава и се пошегува дори, че нарочно ще допуска грешки    ...
Всъщност исках само да отбележа, че такова нещо като "Не мога!" не съществува ... по-скоро е "Не искам!" или "Не ми се занимава!" или "Не ме занимавайте с вашето мнение за мен!" или ... някое друго подобно изреченийце    ...

... "не мога" и не искам" ме подсетиха за нещо, което ми се случи преди... сто години. Винаги съм била с процент чувство за малоценност. Бях в осми клас, на пролетен лагер с някакво друго училище. Предстоеше среща по волейбол между момчетата на двете училища. Събрахме се агитката да викаме за нашите, но ... момчетата нещо се мотаеха. В следващия момент се чудех къде да се дяна, защото ме извикаха в отбора им. Не можех да си представя, че ще играя наред с тях. Мислех, че ще проваля играта им, че заради мен ще бъдат освиркани и ... А трима от тях играеха в младежкия отбор на Черно море... На моята реплика "Не мога!", отговорът беше "Няма не мога, има не искам!" и направо ме замъкнаха на игрището... Спечелихме срещата с 3:0. Признавам си - доста ме биваше.
И от тогава насам, винаги когато се плаша от нещо, се питам дали "не мога" или "не искам"... И се е оказвало, че мога! И още как! :)

Споменчета, мили споменчета ...
И аз си имам един куп подобни ;)))
И знаете ли на кои мнения обръщам най-голямо внимание? Не на "Браво!", "Великолепно!", "Чудесно" (макар, че те са ми безкрайно приятни :))) ) ... а на "Можеш и по-добре!" ;)))

... имам нужда от похвала, от благодарност, но винаги си знам, че мога и още, и още :)

Постоянният стремеж напред и нагоре безспорно е по-добрият вариант от тъпченето на едно място ... с шоколад, например ;)))
Това ме подсеща да ви задам въпроса - а вие можете ли да изядете 100 банички на един път? :)))