Етнолози и изследователи предполагат, че мартеницата е привнесена от прабългарите в края на VІІ век. Още тогава нашите праотци са привързвали на знамето си от копие и конска опашка пресукана и обагрена с кръв вълна. Традицията да се носи този амулет се е запазила повече от 13 века. Разбира се до наши дни "мартенката" коренно се е променила. Днес има богато разнообразие от модели и варианти. Във всеки регион, където живеят български общности, се изработват мартеници. Те имат свой специфичен облик в отделните области. Автентичната мартеница се прави от естествени материали. Характерно е съчетанието на бяла и червена прежда, но има и села, където заместват белия със син конец /против уроки/. Винаги обаче присъства червеният конец /за здраве, плодородие и берекет/. 
В състава на амулета се включват и допълнителни елементи като: парички, железни халки, метални изрезки, дрянови клончета, дървени топчета, скилидки сух чесън, синци, мъниста и др. Съчетаването на конците с тези елементи е стремеж за съгласуваност между оформянето и предназначението на мартеницата като "урочник". Затова те са предназначени предимно за хора и домашни животни. Мартеници също се вързват по плодни дървета, лозници, кошари, стопански постройки, оръдия на труда, в домовете, под стрехите и други. Носенето на този амулет е до определен период - до 9 март, до 25 март/Благовец/ или до първото виждане на щъркел, лястовица или кукувица, както и цъфнало плодно дърво.